В Есен, но през лятото :) и по малко от Дюселдорф и Дортмунд

Това е второто пътуване, за което споменавам в предишния пост (За два дни в Бирмингам), което осъществихме по работа юни 2019г. (Edit: всъщност това е първото, а онова второто, ама хайде.)

Отново ще започна със “сухите” факти и ще премина към личните впечатления от Есен.

Пътуване и транспорт

Пътувахме с WizzAir до Дортмунд. По принцип, за да стигнете до Есен можете да летите или до Дортмунд или до Дюселдорф и след това с влак да се придвижите до Есен, така че като търсите билети е хубаво да проверите и двете дестинации за по-изгодни цени. Ние намерихме страхотна цена и летяхме на отиване и връщане за 155лв. Даже купихме и един допълнителен билет в последствие за музикален инструмент, който пътува до мен на седалка 🙂

Как се придвижихме от летището до Есен? Тук беше малко по-сложно, отколкото в Бирмингам, все пак трябва да пътуваме от град в град, а не в рамките на един и същ. От летището трябва да се стигне до централната жп гара на Дортмунд, която се казва Dortmund Hbf. Има Airport Express, който е по-скъпата версия и ви води до централната гара. Другата опция – по-бюджетната – е градски автобус 490, който спира пред летището и ви свързва с U-bahn 47, който пък ви води до централната гара. Билета е един и за автобуса и за U-bahn-a – 2,90 евро.

След като вече сте се добрали до централната гара – от там си хващате влак до централната гара в Есен – Essen Hbf. Билета е 6 евро. И накрая до хотела можете да отидете пеша, ако не сте с много багаж (1,5км по права улица до хотела) или да се качите на трамвай 107 за три спирки.

Така и не ползвахме градски транспорт в Есен, но бях събрала предварително следната информация:

Билет за до 3 спирки: 1,50 евро

Обикновен билет – 2,50 евро

Билет за 4 пътувания (Viserer – Karte) – 9 евро

Карта за деня – 5,50 евро, като за нея четох, че може да се използва в рамките на града и важи за до 5 човека. Това ми се струва малко странно и не е лично изпробвано, така че надявам се някой по-запознат да може да потвърди.

В района на града се води зона “B”.

Много странно беше с влаковете в Германия и лично аз едва се оправях (като цяло с влакове май много трудно се оправям в сравнение с метро, автобуси и т.н.) – в разписанието виждаш например Есен, до който искаш да пътуваш и са изписани няколко часове на идващи влакове. Не на всички обаче можеш да се качиш, защото някои не са “вътрешни” и чак след известно време забелязах, че има едни буквички на таблото вътре в гарите, които показват дали влакът е “вътрешен” или не. Улеснение е, че като си купуваш билет на автоматите си избираш до къде пътуваш и автомата си смята какъв билет ти трябва. Началната точка също автоматично се задава в зависимост от това, на коя гара се намираш. В Мадрид например трябваше сами да си избираме билет на различни цени, в зависимост от това до коя зона на града или извън града искахме да стигнем – съответно трябва да знаеш в кои зони попадат. Веднъж качиш ли се на правилния влак обикновено е лесно и си има табла, които следят на коя спирка трябва да слезеш 🙂

За пътуването до Дюселдорф си взехме билет, който важи за двама души в рамките на 24 часа и така платихме само 29,50 евро за отиване и връщане. Дюселдорф се води вече зона “С” и за това билетите до там са малко по-скъпи.

Хотели

На отиване в Есен имахме цял ден пред нас на разположение, но полетът ни на връщане беше в около 9 часа и нямаше да ни стигне времето за всички прекачвания и пътувания с влак, за това си резервирахме един хотел близо до летището в Дортмунд специално за нощувката преди полета. Останалите три нощувки прекарахме в хотел в Есен.

Хотелът се намира в Holzwickede и се казва Lohenstein. Спокойно можете да отидете от него до летището пеш (стига да не сте с много багаж). Около 15-20 минути ходене пеш покрай главен път е, има си място за пешеходци, срещате по пътя отвреме на време и други ентусиасти като вас 🙂 Ако сте с много багаж – гарата е на 5 минути пеша от хотела и за около 9 евро на човек има трансфер до летището.

Хотелът е малко странен ( има оценка 8.0 в Booking) – на рецепция не винаги има човек, това го срещнах в коментарите още в Booking и бях донякъде подготвена. Звъните на звънец на хотела, отварят ви по нещо като домофон и ви казват нещо на немски (на английски е трудна и неразбрана също комуникацията поне с жената, която беше на нещото като домофон). След това вратата се отваря и намирате на поставката за кючове бележка с името си, ключа за стаята си и фактурата за плащането. Плащането сте го направили чрез Booking, на място не ви искат нищо. Друга особеност на хотела, свързана с това, че няма постоянно човек на рецепцията е, че когато резервирате трябва да напишете часът, в който очаквате да пристигнете, имаше часове, след които не могат да ви настанят (явно няма кой да седи на домофона). Нощувката за двама беше 69евро и вероятно това е заради близостта до летището иначе мястото с нищо не впечатлява. Има много заведения около хотела, където може да се хапва, но е достатъчно спокойно и тихо място.

Хотела ни в Есен беше страхотен (с оценка 8,5 в Booking) и ако по някаква причина ни се наложи отново да посетим града няма да си правя труда да търся други хотели. Отседнахме в хотел Welcome Hotel Essen**** за 3 нощувки и платихме 193 евро за четиризвезден хотел, което беше направо невероятно като цена за подобен хотел в чужбина. Имах известни подозрения преди да заминем, че за тази цена сигурно има нещо нередно с хотела, но…нямаше 🙂 Всъщност досега Германия не ме е разочаровала по отношение на хотели. Помолихме за стая, която да гледа към вътрешния двор, защото хотелът е на главна улица и вероятно във външните стаи щеше да е шумно, което ако ме познавате, знаете, че щеше да е проблем 🙂

Има опция за допълнително плащане на закуска и решихме да се възползваме вместо да се чудим и за закуска какво и къде да хапваме. А и немците още от Берлин са се доказали, че хранят добре за закуска, не са като французите – 2 кроасана, сладко и чай за 14 евро 🙂

Впечатления от града

До преди Есен съм била само в Берлин в Германия и двата пъти за съвсем кратко, на китарни изложения в краен квартал и като цяло не успях да придобия кой знае какви впечатления от държавата освен тези че не ми хареса 🙂

Това, по което си прилича с Берлин е невъзможността да хапнеш нещо интересно и различно от дюнери. Но Есен ми хареса повече – нямаше ги циганите в центъра на Берлин, които се биеха с пластмасови шишета и някои немци се опитаха да им направят забележка, нямаше ги тоновете боклуци от всякакъв тип в крайните квартали, нямаше го и усещането, че съм на едно твърде голямо място, даже напротив. Някои биха използвали думата скучо за Есен и донякъде с право, но на мен ми се отрази много добре пътуването до там, някак си психически се почувствах спокойна и отпочинала и някак си странно сигурна и не толкова тревожна, колкото обикновено се чувствах (което може да е било напълно измамно чувство, но е факт, че го имаше).

От гледна точка на забележителности също е доста разочароващо, освен ако не сте минен фен и да посетите Zollverein – въглищен минен индустриален комплекс. (Това е съвсем сериозно, защото е тип музей и даже може да се окаже интересно.)

Остава ви само да обикаляте по паркове, които са си същински забележителности, защото ще трябва да платите по около 3 евро на човек за вход. Не че са парковете са лоши, даже напротив, просто ние сме се разглезили да влизаме без вход на места като градините на Дворецът Шьонбрун във Виена 😉

Някои от парковете не бяха нищо особено, но пак плащаш – обикновени градинки с катерушки за децата на определени места и алеи за разходка. Наш приятел, с когото успяхме да се видим при посещението ни в Есен много забавно отбеляза нещо в този дух – Вижте какви са им детските катерушки – метални замъци и уреди за тренировки за развиване на сила и здравина, сякаш от малки всички ги готвят за война и на дисциплина 🙂

По централната улица ще намерите не много интересни магазинчета, местенца за дюнери и един голям търговски център. Ако обичате подобни места, той няма да се окаже толкова разочароващ. Там пих и най-вкусния фреш през живота си, толкова сладък и вкусен, че ми се иска да отида до Есен отново само заради него 🙂

Лично за мен по интересен се оказа близкия Дюселдорф, но за съжаление уцелихме много ветровито време и не беше много подходящо за разходки покрай реката (р.Рейн), където на мен ми се искаше да се разходим. Не е много подходящо и за ходене пеш и разглеждане или поне не и в рамките на един ден, защото разстоянията са големи и се губи много време за придвижване пеш и разглеждане, както сме свикнали да правим на повечето места, които посещаваме. Така не можахме да посетим някои от местата, които бях набелязала за разглеждане, а има доста.

Имах и смелата идея да отскочим един ден от Дюселдорф до Холандия, защото градът е много близо до границата, но случихме на национален празник и почивен ден и не можахме да си купим билети за автобуса на следващия ден. През интернет не ми се рискуваше да купя билети, защото така и не разбрах точно от къде тръгват автобусите, а в бюрото за билетите щяха да ни обяснят. Накрая обаче се зарадвах, че не успяхме да купим билети, защото си починахме прекрасно без да бързаме, да гоним влакове и автобуси и да се чудим дали няма да пропуснем последния влак за Есен, ако нещо закъснеем по пътя.

Заради почивния ден още като тръгнахме от гарата в Есен – сякаш беше паднала бомба в града преди обяд – нямаше никой по улиците освен нас и една луда жена, която си говореше сама по улицата. Същото беше и в Дюселдорф, чак беше нереално празно, не знам къде ходят и какво правят германците като им се съберат почивни дни. Чак следобяд вече се поразмърдаха хората и се напълниха главните улици. Но само главните, веднага щом се отклониш от тях попадаш пак на място все едно е паднала бомба, което е направо нереално сравнение с Прага, където и в най-задънената уличка не можеш да се отървеш от хора.

В Дюселдорф обърнахме и специално внимание на немския хумор:

А след това благодарение и на някои вметки от придружаващите ме зевзеци започнах да обръщам внимание на странния подбор на статуии по парковете и изключителния интерес на немците към всичко що е от метал:

Посетихме и един парк в Дюселдорф, в който най-интересно ми беше едно съоръжение подобно на чешма-катерушка, поставено насред пясъчник, на която децата си играеха боси, някои голи със студената вода и пясък. Моя милост беше облечена с якенце макар да беше слънчево.

А най-много ми хареса, че паркът беше пълен със зайци. Почти във всеки парк, който посетихме (немци спечелихте сърцето ми) видяхме по някой друг заек, но в този парк като казвам “пълно” значи “пълно”. Като си тръгвахме на поляната на изхода имаше сигурно около 100-на. И едно лошо куче ги подгони и не можах да се приближа добре, за да ги снимам хубаво. Лошо куче!

В Дортмунд успяхме да видим само един парк, но за това пук беше хубав, имаше дори розово фламинго покрай едното езерце 🙂 От самия град нямаме никакви впечатления.

До нови срещи! 🙂

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *