ВиК на стара къща

Около 6 месеца се “борих” с ВиК, за да прекараме вода и канализация на стара къща, която решихме да приведем във вид за ползване с луксове като водопровод и канализация. Сега, когато сме почти на финалната права, реших да разкажа за процеса, който никак не е лек и напълно ясен за човек, който идея си няма от ВиК, строителство и свързаните с това процедури. Read more

Какво да очаквате след втори урок по цигулка? (+видео)

Както съм написала и в заглавието на видеото – близките да очакват тормозът да продължава. Все пак след втори урок по цигулка освен стържене на една струна, започва преминаващо стържене върху останалите струни в опит да се докарат дори по-елементарни мелодийки от типа на “Мила моя мамо” 🙂

За още видеа, можете да се абонирате за YouTube канала ми: Yellow Chick Channel

Първи урок по цигулка на 35 :)

За Коледните празници получих много изненадващ и странен подарък за 35 годишен човек – цигулка 🙂 И преди да ми го връчат ми казаха, че е нещо, което винаги съм искала.

Винаги повтарям, когато стане дума, че ако мога да избирам на какъв инструмент да мога да свиря бих избрала без колебание цигулка. Като дете исках да ходя на уроци по цигулка, а най-добрата ми приятелка тогава искаше да ходим на китара… и така никъде не се записахме.

Реших да проследя напредъка си с инструмента и дали изобщо ще мога да се науча да свиря и уж съм планувала периодично да се заснемам и да документирам 🙂

Ето първото видео:

 

Какъв непоправим оптимист съм аз!

Все си мислех, че съм песимист или поне умерен оптимист. Но трябва да призная пред себе си най-сетне, че аз съм един непоправим оптимист. Оптимист, който вече повече от поне 20 напълно съзнателни години продължава да вярва и да се надява в Държавата и нейните институции.

И след следващите редове, които съм приготвила – аз днес пак пуснах искане до една институция – да, какъв непоправим оптимист съм аз!

В последните няколко месеца много болезнено се сблъсках с няколко държавни институции наведнъж – по различни проблеми. Преди все съм се сблъсквала с институции – я заради работата, я заради лични неща и все съм се ядосвала за нещо, че става бавно, че отношението е лошо и т.н., но в крайна сметка някакво нормално решение на ситуацията все е имало.

Сега не знам – с времето явно институциите стават все по-неработещи и по-неработещи. В момента освен пълната погнуса, която изпитвам към  всички доктори, с които съм имала досег (един не се намери читав, от къде го вадя този късмет?!), вече изпитвам и пълна погнуса от Държавата и нейните институции, с които имах досег.

И ето на дълго и на широко следното:

Как си представяте вие да си съборите всички стени в апартамента, включително носещи трегери и колони, да избиете всички комини в него без да питате изобщо дали хората под вас не ги ползват (а те си ги ползват) и докато го правите да пробиете тавана на съседите, а и освен това да си разширите банята над спалнята на съседите от долу. Изобщо не споменавам усвояването на терасата, че то вече си е стандарт. Всичко това е без разрешителни, без становища от инженер-конструктор. Ако това ви се струва нормално, значи вие си живеете добре в България – страната на неограничените възможности.

Споменатите в горните редове неща представляват нарушение поне по три закона: Закона за управление на територията, Закона за етажната собственост и Закона за собствеността.

Все съм чувала за своеволия в апартаментите, но и познати, позволявали си през годините подобни, са възмутени от избиването на носещи стени.

И така – аз, непоправимият оптимист – отивам в Строителен контрол да подам сигнал и да поискам проверка дали опасенията са ми основателни, дали правилно съм видяла как са отрязани арматурни железа или очите ме лъжат нещо. Аз, непоправимият оптимист вярвам на Строителния контрол и очаквам в рамките на седмица-две с това безумие да се приключи или най-малкото да се констатира какво е положението и да се знае опасно ли е или не да си живея в апартамента, в сградата от ’52-ра година с тънка плоча от 9-10см., за която от съществено значение са колоните и носещите стени и трегери.

С много напъни след около два месеца Строителният контрол прави проверка. През това време нали се сещате – аз периодично се интересувам какво се случва, но нищо не се случва – милите те, все ходели след 14:00ч., когато няма никой и не могли да осъществят достъп до имота, при все, че изрично бяха предупредени, че ремонтните дейности обикновено се извършват от 9:00 до 14:00.

Аз, непоправимият оптимист, след проверката си мисля – най-накрая успяха да проверят, сега ще последва нещо. Да, ама не. Нищо не последва и за пореден път аз се обаждам да проверявам. Информираха ме, че били дали устни предписания в най-скоро време комините да бъдат възстановени, за останалите неща щели да разговарят след като се възстановят комините и най-добре било аз да си оттегля жалбата, за да могат да се продължат възстановителните работи. Аз питам що за срок е “в най-скоро време” и как така няма писмени предписания, знам, че не такива са официалните методи на институциите. Въпросът ми беше глас в пустиня.

Разбирам, че от това дърво свирка няма да стане и пускам сигнала си до по-висока инстанция. Този път се консултирам с адвокат, архитект и инженер-конструктор и прибавям и конструктивни чертежи на сградата към сигнала, описвам какво искам да бъде проверено дали си е на мястото.

Малка светлинка в тунела – пристига писмо като копие до мен с официални предписания за комините, стената на банята и едната носеща стена. Само че аз съм описала във втория сигнал и допълнителни конструктивни елементи, които могат да се проверят чрез наличието на чертежите и пускам една доуточняваща молба да бъдат проверени и те.

Получавам ново писмо като копие до мен от по-високата инстанция, която нарежда на Строителния контрол да направи проверката и да ги уведоми за резултатите, както и мен, а ако има нарушение да предприеме определени действия.

На другия ден от Строителен контрол – онази незаинтересована жена, която аз търся за помощ и информация през целия период на развиващата се драма ми звъни. Вече не аз, тя ми звъни, можете ли да познаете за какво – за да ми крещи, че съм пуснала втората жалба, в която споменавам за бездействието й и да ме заплашва как сигурно , по презумпция, си мисли, че и при мен нещата не били както трябва и сигурно и аз съм си променила нещо в апартамента и как щяла да дойде да ме провери и да глоби и как щяла да създаде много проблеми….

Казвам й да действа и писмено да ме уведоми.

След това аз, непоправимия оптимист отивам в друга институция – Министерство на културата – да питам какво се случва по входящия ми номер от миналата година, защото ни стон, ни вопъл вече 10 месеца. Там на място ми дават да звънна на вътрешен телефон и да питам и аз питам: “Какво се случва по еди си кой входящ номер?”. Отсреща проверяват нещо и ми казват: “Ще седите и ще чакате”, след което ми трясват телефона. После не вдигат повече. Питам в деловодството – кога са приемните часове на тази дирекция – нямат. Как да получа изобщо някаква информация – няма как.

Аз, непоправимия оптимист, искам да възстановя една къща – паметник на културата в същия й вид и вярвам, че институцията ще ми съдейства по така наболяла за обществото тема. И тази институция обаче нехае и няма отговор по моя входящ номер, а къщата – дано изкара и тази зима, докато институциите решат да се размърдат малко.

Подпис: Аз, непоправимият оптимист

Най-честите лъжи на “автоджамбазите”

  1. Колата е карана от жена, много е запазена… (Ако съдя по себе си и техническите си умения по поддръжка на автомобил, то това трябва да е по-скоро минус на една кола, ама…)
  2. Колата е карана от възрастна двойка пенсионери, германци. (Задължително са германци.)
  3. Колата е на реални километри! (Тук варират между 120 000 км. до към 220 000 км, а като погледнеш колко е изтрит волана (или претапициран) ти става ясно, че е на 500 000 км.)
  4. Колата е в идеално състояние, няма никакви ръжди! (Да, докато не погледнеш какво става отдолу по купето…)
  5. Колата е супер и е на малко по-скъпа цена, защото е от дилърството в Германия/Италия/Швейцария и т.н. ( Да, но в дилърствата в чужбина няма толкова стари и евтини коли, а да не говорим, че ако е взета от дилърство ще си има и съответните доказващи документи…)
  6. Не може да се тества колата, защото нямаме транзитни номера. Много ни е скъпо за всяка кола да поддържаме транзитен номер. (Да, логично, нали, само дето има транзитни номера, които важат за една година и могат да се ползват за всяка кола и би трябвало цената от около 1000лв. да не е чак толкова непосилна за една автокъща.)
  7. Колата не е пребоядисвана, няма удари, на нас не ни е изгодно вече да ги взимаме така и да ги поправяме (Докато не видиш остатъците от фолио, което е останало от пребоядисването, след което може и да отнесеш някоя псувня, за това, че си забелязал.)
  8. Колата си има сервизна книжка. (Има си в повечето случаи един хвърчащ лист, който изобщо не е ясно колко точно е фалшив, а там където си има “книжка” в повечето случаи не е водена в последните години.)

 

И като капак, ако не са те метнали в първите 10 минути ти казват: Е, какво искате, това е 10 годишна кола!

Искам просто да не ме лъжете и да ми я продадете като 10 годишна кола.

,

Just my Sticky Notes

13115740_10208389636913069_1511100112_n13152792_10208389637593086_2004155834_n13153346_10208389634993021_1129762388_n13162366_10208389635633037_483714367_n13162457_10208389634593011_2095003101_n13162561_10208389633952995_502448797_n

House-Home

,

Decorating my Home

Stickers and Paintings on doors and walls…

IMG_6248IMG_6235

Website Yellow Chick Studio

Здравейте! 🙂

Някои от първите читатели знаят, че Yellow Chick е фотографско и дизайн студио, възникнало да задоволява вътрешно-фирмени нужди на един определен бранд.

Започнала почти на шега, историята продължава съвсем професионално, защото уеб дизайна се превърна в моя основна професия и съвсем в реда на нещата официалният сайт на Yellow Chick е готов – можете да го разгледате тук: Yellow Chick

Тук в този блог, освен личното ми мнение по много теми, съм описала и част от реализираните проекти, благодарение на които Yellow Chick се излюпи, но ако ви е интересно да научавате за новите проекти на Пилето, можете да го правите от блога в официалния сайт, където ще споделям само по-професионално насочени теми. А настоящият блог ще продължи да се подвизава като “манджа с грозде”, както обичам да го наричам – поне на този етап 🙂

~Yellow Chick

,

Detelina’s Seeds или Ядки Детелина или Добрият Пример

Рядко ми се случва да срещам “добрия пример” – като се започне от лошата храна, лошото обслужване и се стигне до лошия мениджмънт в компаниите. Светлината в тунела е малка…но има я и ето защо реших да пиша за нея 🙂

Read more

,

My Photo Session

My Photo Session at Yellow Chick Studio