Както съм написала и в заглавието на видеото – близките да очакват тормозът да продължава. Все пак след втори урок по цигулка освен стържене на една струна, започва преминаващо стържене върху останалите струни в опит да се докарат дори по-елементарни мелодийки от типа на “Мила моя мамо” 🙂

За още видеа, можете да се абонирате за YouTube канала ми: Yellow Chick Channel

Все си мислех, че съм песимист или поне умерен оптимист. Но трябва да призная пред себе си най-сетне, че аз съм един непоправим оптимист. Оптимист, който вече повече от поне 20 напълно съзнателни години продължава да вярва и да се надява в Държавата и нейните институции.

И след следващите редове, които съм приготвила – аз днес пак пуснах искане до една институция – да, какъв непоправим оптимист съм аз!

В последните няколко месеца много болезнено се сблъсках с няколко държавни институции наведнъж – по различни проблеми. Преди все съм се сблъсквала с институции – я заради работата, я заради лични неща и все съм се ядосвала за нещо, че става бавно, че отношението е лошо и т.н., но в крайна сметка някакво нормално решение на ситуацията все е имало.

Сега не знам – с времето явно институциите стават все по-неработещи и по-неработещи. В момента освен пълната погнуса, която изпитвам към  всички доктори, с които съм имала досег (един не се намери читав, от къде го вадя този късмет?!), вече изпитвам и пълна погнуса от Държавата и нейните институции, с които имах досег.

И ето на дълго и на широко следното:

Как си представяте вие да си съборите всички стени в апартамента, включително носещи трегери и колони, да избиете всички комини в него без да питате изобщо дали хората под вас не ги ползват (а те си ги ползват) и докато го правите да пробиете тавана на съседите, а и освен това да си разширите банята над спалнята на съседите от долу. Изобщо не споменавам усвояването на терасата, че то вече си е стандарт. Всичко това е без разрешителни, без становища от инженер-конструктор. Ако това ви се струва нормално, значи вие си живеете добре в България – страната на неограничените възможности.

Споменатите в горните редове неща представляват нарушение поне по три закона: Закона за управление на територията, Закона за етажната собственост и Закона за собствеността.

Все съм чувала за своеволия в апартаментите, но и познати, позволявали си през годините подобни, са възмутени от избиването на носещи стени.

И така – аз, непоправимият оптимист – отивам в Строителен контрол да подам сигнал и да поискам проверка дали опасенията са ми основателни, дали правилно съм видяла как са отрязани арматурни железа или очите ме лъжат нещо. Аз, непоправимият оптимист вярвам на Строителния контрол и очаквам в рамките на седмица-две с това безумие да се приключи или най-малкото да се констатира какво е положението и да се знае опасно ли е или не да си живея в апартамента, в сградата от ’52-ра година с тънка плоча от 9-10см., за която от съществено значение са колоните и носещите стени и трегери.

С много напъни след около два месеца Строителният контрол прави проверка. През това време нали се сещате – аз периодично се интересувам какво се случва, но нищо не се случва – милите те, все ходели след 14:00ч., когато няма никой и не могли да осъществят достъп до имота, при все, че изрично бяха предупредени, че ремонтните дейности обикновено се извършват от 9:00 до 14:00.

Аз, непоправимият оптимист, след проверката си мисля – най-накрая успяха да проверят, сега ще последва нещо. Да, ама не. Нищо не последва и за пореден път аз се обаждам да проверявам. Информираха ме, че били дали устни предписания в най-скоро време комините да бъдат възстановени, за останалите неща щели да разговарят след като се възстановят комините и най-добре било аз да си оттегля жалбата, за да могат да се продължат възстановителните работи. Аз питам що за срок е “в най-скоро време” и как така няма писмени предписания, знам, че не такива са официалните методи на институциите. Въпросът ми беше глас в пустиня.

Разбирам, че от това дърво свирка няма да стане и пускам сигнала си до по-висока инстанция. Този път се консултирам с адвокат, архитект и инженер-конструктор и прибавям и конструктивни чертежи на сградата към сигнала, описвам какво искам да бъде проверено дали си е на мястото.

Малка светлинка в тунела – пристига писмо като копие до мен с официални предписания за комините, стената на банята и едната носеща стена. Само че аз съм описала във втория сигнал и допълнителни конструктивни елементи, които могат да се проверят чрез наличието на чертежите и пускам една доуточняваща молба да бъдат проверени и те.

Получавам ново писмо като копие до мен от по-високата инстанция, която нарежда на Строителния контрол да направи проверката и да ги уведоми за резултатите, както и мен, а ако има нарушение да предприеме определени действия.

На другия ден от Строителен контрол – онази незаинтересована жена, която аз търся за помощ и информация през целия период на развиващата се драма ми звъни. Вече не аз, тя ми звъни, можете ли да познаете за какво – за да ми крещи, че съм пуснала втората жалба, в която споменавам за бездействието й и да ме заплашва как сигурно , по презумпция, си мисли, че и при мен нещата не били както трябва и сигурно и аз съм си променила нещо в апартамента и как щяла да дойде да ме провери и да глоби и как щяла да създаде много проблеми….

Казвам й да действа и писмено да ме уведоми.

След това аз, непоправимия оптимист отивам в друга институция – Министерство на културата – да питам какво се случва по входящия ми номер от миналата година, защото ни стон, ни вопъл вече 10 месеца. Там на място ми дават да звънна на вътрешен телефон и да питам и аз питам: “Какво се случва по еди си кой входящ номер?”. Отсреща проверяват нещо и ми казват: “Ще седите и ще чакате”, след което ми трясват телефона. После не вдигат повече. Питам в деловодството – кога са приемните часове на тази дирекция – нямат. Как да получа изобщо някаква информация – няма как.

Аз, непоправимия оптимист, искам да възстановя една къща – паметник на културата в същия й вид и вярвам, че институцията ще ми съдейства по така наболяла за обществото тема. И тази институция обаче нехае и няма отговор по моя входящ номер, а къщата – дано изкара и тази зима, докато институциите решат да се размърдат малко.

Подпис: Аз, непоправимият оптимист

Здравейте! 🙂

Някои от първите читатели знаят, че Yellow Chick е фотографско и дизайн студио, възникнало да задоволява вътрешно-фирмени нужди на един определен бранд.

Започнала почти на шега, историята продължава съвсем професионално, защото уеб дизайна се превърна в моя основна професия и съвсем в реда на нещата официалният сайт на Yellow Chick е готов – можете да го разгледате тук: Yellow Chick

Тук в този блог, освен личното ми мнение по много теми, съм описала и част от реализираните проекти, благодарение на които Yellow Chick се излюпи, но ако ви е интересно да научавате за новите проекти на Пилето, можете да го правите от блога в официалния сайт, където ще споделям само по-професионално насочени теми. А настоящият блог ще продължи да се подвизава като “манджа с грозде”, както обичам да го наричам – поне на този етап 🙂

~Yellow Chick