Unboxing Japan Crate Mini Jan 2020

Вече ще получавам Japan Crate по-рано от обикновено, защото се включих в първата вълна на изпращане на кутията (изпращат ги на три вълни) и след две успешни кутии реших да си оставя абонамента за по-дълго време. Така Japan Crate остава единствената Mystery кутия, за която имам абонамент.

Ето какво имаше в кутията за месец януари 2020: Read more

Unboxing Japan Crate Dec 2019 + video

 

Това е втората кутия Japan Crate Mini, която получавам и след нея окончателно се убедих да си оставя абонамента. Можете да гледате видеото по-долу как отварям кутията и какви са впечатленията ми от нея или набързо да прочетете какво имаше вътре: Read more

,

Japan Crate – Unboxing October 2019

За първи път си поръчах кутия от Япония 🙂 Във видеото можете да видите първи впечатления от отварянето й:

 

А ето и какво точно имаше в нея – Japan Crate Mini version

  1. Желирана бонбона – захаросана и с вкус на шампанско
  2. Полу-течна желирана бонбона с вкус на кола (Cola Ball)
  3. Маршмелоу бонбонка във формата на мъфин
  4. Синя твърда бонбонка за смучене с център дъвка (подобна на нашите близалки, но без дръжчицата)
  5. Пълноразмерен продукт – пакетчета с малки шоколадови бонбони и фъстък в средата в Хелуин опаковка.

img_0851.jpg

IMG_2087

Ресторант Щастливеца – Сан Стефано

След първото ми по-скоро негативно мнение за ресторант Щастливеца (на Витошка), преди повече от година, сега идва ред и на едно по-позитивно 🙂

Мнението ми за Щастливеца на Витошка можете да видите тук: Щастливеца – Витошка

Настоящият ми позитивизъм не знам точно на какво се дължи – дали на това, че очакванията ми не бяха толкова завишени, на това че критериите ми с времето в морето от лоши ресторанти са се занижили, на това, че посетихме новия все още Щастливец на Сан Стефано или просто на прекрасната компания, с която бях там 🙂 Залагам на последния фактор, но наистина много приятно ме изненадаха този път във вкусово отношение.

Обстановка: Интериора няма какво да го коментирам – отново напълно по-вкуса ми 🙂 Чистотата също. Не ми харесват огромните плазми, така модерни да ги слагат във всички ресторанти, но какво да се прави и в този има такава, като на всичкото отгоре ми се случи да седя съвсем близо до нея.

Шум: За съжаление нивото на шум е високо и се налагаше да повишавам доста тон, за да се чувам…надявам се нямам проблем с ушите :))) Напоследък се замислям дали силната музика във всички ресторанти не я пускат, за да заглушават всички интелигентни посетители (99%), които с нея или без нея са еднакво гръмогласни и обикновено държат да разбера в подробности какво ги вълнува.

Обслужване: Не че има от какво чак толкова да се оплача, но ми се струва, че сервитиорите са малко претоварени и не могат да обгрижват клиентите. А определено очаквам известна доза обгрижване при ресторанти като Щастливеца 🙂 Какво разбирам под обгрижване – да виждам достатъчно често сервитьора, който ненатрапчиво винаги забелязва, когато искам да поръчам нещо допълнително, а не аз да се оглеждам 15 минути, опитвайки се да му привлека вниманието. Също така нямам против да ми доливат питието или да се сещат да ме попитат дали искам още, ако е свършило. Това го очаквам само, ако знаят как се прави, така че разговорът на масата да не секне докато са там 🙂 Могат накрая да се пробват и да ме изкушат с някакъв десерт.

Храна: Едно от най-вкусните неща, които съм хапвала напоследък и не е било домашно приготвено бяха Вълчите хапки с пилешко (може да се поръчат и във вариант със свинско бонфиле):

22883367_10212608704191247_1777510010_n

Ето и как изглеждат някои други специалитети от менюто, от които моята компания не се оплака и предполагам, че са били вкусни:

22855418_10212608704391252_1376252933_n

22855788_10212608704591257_2026682673_n

22854815_10212608704031243_1384075891_n

22894820_10212608704671259_473548199_n

22894871_10212608703791237_495988260_n

 

Сладоледът също си заслужава да се опита – много е странен и не се топи като нормален сладолед, а вкусът му е много плътен и наситен.  Този на снимката е с вкус на манго:

22895032_10212608701871189_474248439_n

п.п. Мисля, че скоро ще се върна за още от Вълчите хапки!

Signiture

,

Detelina’s Seeds или Ядки Детелина или Добрият Пример

Рядко ми се случва да срещам “добрия пример” – като се започне от лошата храна, лошото обслужване и се стигне до лошия мениджмънт в компаниите. Светлината в тунела е малка…но има я и ето защо реших да пиша за нея 🙂

Read more

Gustosa – Гръцки ресторант

Gustosa – най-стария гръцки ресторант! Колко романтично звучи, а колко разочароващо беше. Случката се случи днес и аз вече нямам търпение да пиша за нея.

Прекрасна почивна събота. Добрата компания на братовчедка ми. Изборът – нещо по-различно за обяд, а именно гръцки ресторант в Слатина.

Пристигнахме пред ресторанта и влязахме – беше празен и някакъв много неприятен човечец ни попита на развален български език дали имаме резервация. Казахме не и малко се учудих, че ни задава този въпрос при все, че ресторантът е празен… Преди да ни каже да седнем където си изберем, започна да ни обяснява, че това всъщност е РИБЕН РЕСТОРАНТ (б.а не както пише навсякъде гръцки) и че в този ресторант се сервира риба. Прясна риба и морски дарове дошли от гръцкото море. И идвали разни хора да търсят и да ядат пица в ресторанта. Не, това било рибен ресторант да сме го разберели преди да седнем. Всичко това ни беше разяснено доста грубо. Не знам защо не си тръгнахме още в този момент, но явно има някакво чувство любопитно, да не кажа, че всъщност беше мазохистично, което ни задържа.

За мое учудване се оказа, че този неприятен тип бил собственика на ресторанта. Да се чудиш как точно този ресторант е най-старият гръцки в София и не е фалирал с това отношение към клиентите.

Поръчахме си октопод на скара, тиквички по гръцки, тарама хайвер и домашно изпечени хлебчета. Даааа, оказа се, че менюто на ресторанта съвсем не е като на рибен ресторант и има в него какво ли не, включително и пици и гръцки боб и какво ли още не. Искахме да опитаме от този боб, както и нещо пилешко, но ни беше съобщено, че “днес няма, не са приготвени” и бяхме най-безсрамно насочвани само към рибите и морските дарове. Тъй като не пожелахме да поръчаме повече от тях казахме, че ще поразгледаме още менюто и ще изберем допълнително, при което сервитьорката, която се беше появила след неприятния гръг, ни съобщи, че ще провери дали в кухнята ще приемат тази “половин поръчка” каквото и да означава този термин. Не се сдържах и се засмях нервно – от учудване на ситуацията, от невярване, че това се случва и вероятно като заместител на гневното чувство, което се опитваше да ме обземе.

В кухнята явно бяха взели тази половин поръчка и сервитьорката започна да носи поръчаното, което без да си кривя душата ще кажа, че беше без забележки откъм вкусовите си качества и все пак нищо чак толкова особено, че да ме върне втори път в този ресторант:

18216980_10211774436010931_297912487_n

18197575_10211774457411466_1028793611_n

18197231_10211774457371465_703216259_n

По едно време неприятния собственик пак се появи и ни попита дали няма да вземем бутилка вино. Казахме, че сме с коли и водата е достатъчна, при което той вдигна учудено вежди и каза – всички сте с коли?

В заключение – явно за този собственик и в този ресторант сметка от 50лв. не е сметка и към вас ще се отнасят добре само, ако поръчвате вино, риба и морски дарове, които са най-скъпите неща в менюто и то следва да са в по-големи количества от нашия октопод…

Не оставихме бакшиш и си тръгнахме. Сигурно е само едно – че няма да се върнем там повече. Не е сигурно собственика дали си е извадил някакви изводи и дали се интересува, че ни е загубил като клиенти, все пак сме от тези дето не ядем много…или достатъчно за него.

 

Signiture

Restaurants & food – Madrid

Ресторант !Ole! – това е мястото, което направи престоят ни в Мадрид вкусен 🙂 По Испанските разбирания това е по-скоро бар – място където може да се хапва обилно или да се пийва вино/кафе с кроасан на бара. Ресторанта е в самия център на много удобно място, на картата съм го отбелязала с червена точка номер 2 🙂 Карта

Заведението има и приземен етаж, с масички, но там се пълнеше само в определени часове от деня. Тъй като българските часове за хранене малко се различават от испанските, ние успявахме да уцелваме, когато в ресторантите е спокойно.

Update: 2019 – за съжаление ресторанта през 2019-та е закрит и голямо тестване падна, за да открием друго подобно заведение като пак не успяхме на 100%

Read more

Red Apple

Много харесвах “Червената ябълка” като атмосфера, а ягодовото мохито беше ненадминато. От страшно дълго време се канех да напиша ревю за заведението, но скоро видях, че на мястото на ябълката вече има пицария. Донякъде да запазили интериора, но са махнали най-важното – люлките, които ме привличаха там 🙂

Все още не съм открила дали заведението е тотално закрито или е преместено на друга локация… Все още не съм посетила и новата пицария…

 

Signiture

La Pastaria – Sopharma

Съвсем случайно седнахме в този италиански ресторант и с малко закъснение се сетих, че някой вече ми беше говорил за него с цел да го опитаме. Е, вече е опитан на едната му дестинация в София – сградата на Софарма. Другата дестинация е някъде в Лозенец.

Read more

The weird KitKat flavors in Japan

Откакто опитах японските KitKat-и не мога да спра да мисля за тях и повече от месец чаках “нова доставка”. Хубаво е да имаш приятели от места с нестандартна храна, а Япония се оказва рай за сладкишоманите! 🙂 Имало дори сладка, която изглеждала досущ като хамбургер…

Фаворит измежду японските KitKat ми е този със зеления чай – поне от тези, които съм имала възможността да опитам до сега.

13382093_10208646328050187_1379239126_n

Read more