За два дни в Бирмингам – сухи факти, цени и впечатления

Планирахме две пътувания през юни (2019)- до Бирмингам (Англия) и до Есен (Германия) – и двете по работа, но тъй като аз винаги пътувам като опашка, гледам на пътуванията като удоволствие и съответно търся какво можем да правим/видим през свободното време на съответните места.

Поради това, че пътуванията ни бяха в рамките на по-малко от 30 дни се ориентирахме към по-бюджетни версии и възможно най-кратък период за свършване на предвидената работа. В Бирмингам останахме само за две нощувки, така че евентуално бих била полезна, ако се интересувате от бюджетната версия на подобно пътуване.

Първо малко “сухи” факти и цени.

По времето на нашето пътуване само една нискюбюджетна компания извършваше полети до Бирмингам (мисля, че към днешна дата все още е така), така че нямахме много избор и купихме билети от Ryanair.
От нискобюджетните преди това бяхме летели само с Wizz Air, където почти никога не си запазваме места, но при Ryanair го направихме веднага, защото цените бяха повече от приемливи – по няколко евро за място. Така общо за отиване и връщане и запазване на места в двете посоки точната сума на билетите беше 167 евро. Разбира се, ако нямате ограничение в кой период точно да пътувате можете да намерите и по-добри цени като проучите различни месеци, виждала съм билети от по 9 паунда в посока за човек.

Хотелът, който избрах – easyHotel Birmingham – е нискобюджетна верига, която присъства в различни страни и има доста особености, които трябва да се вземат предвид. Аз избрах хотела по три критерия: 1. цена, 2. отдалеченост от центъра, 3. оценка в Booking.

По първа точка: За две нощувки цената ни беше 207лв. Особеното при хотела е, че всяка вечер цените са различни, в зависимост от това колко натоварен период е, колко резервации има. Ние уцелихме средни цени, могат да се намерят и малко по-ниски за нощувка и малко по-високи. За тази цена получихме стая с прозорец, защото има и такива без, които са на малко по-ниска цена. Аз не мога да си представя да отседна в стая приличаща на карцер макар и да търсим най-бюджетния вариант, така че не сме мислили много какво да изберем 🙂
Стаите са изключително мънички – 10кв. и имат само една спалня и баня. Ако сте за по-дълъг период или с повече багаж определено не са добра опция. Освен това, ако ви трябват някои допълнителни екстри бюджетното може да се окаже не толкова бюджетно. Например:
Настаняването е след 15:00ч., а освобождаването на стаите до 10:00ч.,съответно ако имате нужда от по-ранно настаняване в 12:00ч. трябва да платите допълнително (мисля, че беше по 5 паунда).


Ако искате да гледате телевизия или да ползвате wii-fi също трябва да платите допълнително. За закуска също. Ние ползвахме интернет на телефоните си, закусвахме в заведенията наоколо, все пак хотела е в центъра, полетът от България пристига след 18 часа (хубавото е, че получавате малко време в + на идване, заради часовата разлика и в това време все още можете спокойно да се придвижите с транспорт), телевизия не ни трябваше за два дни (и в къщи нямаме телевизор), така че не сме се възползвали от тези допълнителни екстри и бюджетното наистина ни излезе бюджетно.
Друга важна особеност е, че в хотела не приемат плащане в брой, можете да платите единствено с карта.
Това, което приятно ме изненада е, че при пристигането ни на рецепция ни посрещна наша сънародничка :))) и подробно ни обясни за заведенията наоколо, както и за всичките допълнителни такси на хотела.
Още нещо, което ме е изненада е, че хотелите в Англия имат нещо като “хотелска полиция”. От персонала минават през определени часове по коридорите, за да следят дали някои гости не вдигат прекалено много шум. Аз определено съм “ЗА” с две ръце, ако бях стоножка щях да всигна и стоте 🙂

Edit: Много важно нещо, за което забравих първоначално е, че от двете страни на спалнята имаше USB портове и спокойно си зареждахме телефоните без да е необходимо да си купуваме преходници за английските контакти.

По втора точка: Както споменах избирах хотелът да не е много отдалечен от центъра – този се оказа в самия център и на 5 минути от жп гарата, което се оказа допълнителен плюс. Всъщност тя е връзката с летището. В Бирмингам ми беше объркано малко с превоза и билетите още когато проучвах в Интернет и изглежда за един и същ маршрут можете да платите различно в зависимост от това дали пътувате в натоварено време или не, както и коя компания ползвате.
От летището имате безплатен шатъл до жп гара. Този шатъл всъщност представлява мини влакче, което се движи между летището и гарата. Няма как да се объркате с него. След като слезете на гарата трябва да си закупите билети и да знаете на къде пътувате. Има автомати, от които си взимат билети всички и гише с живи хора, където никой не ходи, та да се чудиш дали е истинско гише.
За да стигнете до жп гарата в центъра, която е до easyHotel Birmingham трябва да слезете на спирка Birmingham Stations. Билетите ни струваха по 2.50 паунда в една посока.

По отношение оценката в Booking – избирам хотели с оценка поне 8 и до сега не сме имали проблем, easyHotel Birmingham е с обща оценка около 8,4. Задължително обаче чета оставените мнения от предишни посетители като понякога най-информативни са не тези, които са силно негативни и с ниски оценки, а тези със средните. Някак си най-безпристрастно са описали нещата хората, които не са били силно афектирани. Чета ги, за да знам какво да очаквам и дали бих го приела. Например има хотели с високи оценки, но в много мнения се споменава, че хотела е шумен или че се намира до шумен ресторант/заведение. Веднага се отказвам, независимо от високата оценка, но има хора, на които това не им е проблем, а ще им е проблем, ако има масово оплакващи се от закуската например или нещо друго.
За съжаление в Бирмингам всички хотели в центъра бяха с мнения за много шум, а easyHotel Birmingham е залепен и за заведение, но не можах да намеря по-добро решение откъм цена и разположение и се наложи да направя компромис. Помолих стаята ни да е по отдалечена от заведението и уж беше. Хубавото е, че бяхме през седмицата и след полунощ заведението намаляше музиката или приключваше работа, не знам, но мненията на отседналите през уикенда са ужасни и само се радвам, че не сме били тогава 🙂

Дойде ред да разкажа и нещичко за Бирмингам, макар и да нямахме много време и през цялото време да ни валя дъжд и да беше студено (в средата на юни)

Много ми хареса, че когато и да се събудех сутрин вече беше светло или вече започваше да просветлява, а вечер се стъмваше към 22 часа поне, което е много важно, когато имате ограничено време от два дни за разходки и опознаване на града.

Бирмингам е опасан от водни канали, по които можете да се разходите и с лодка и това му придава особен чар. Освен, че за първи път бях в Бирмингам, за първи път бях и в Англия и се изненадах много сравнявайки Бирмингам с Есен в Германия, където бяхме една седмица преди да пристигнем в Бирмингам. Не, че имам кой знае какви впечатления за англичаните, освен тези от филмите, но някак си, съм си ги представяла суховати, студени, не особено запалени по заведенията – като германците в Есен накратко 🙂 Когато слезнахме на гарата в центъра, обаче, и се показахме на улицата, на която е разположен и хотела, за момент се почувствах почти като на Витошка – заведения пълни, хора ядящи, пиещи, забавляващи се.
Само дето валеше дъжд. Ами няма как да не го повторя. Много гаден дъжд. Ако сте си мислели, че някои хора преувеличават колко е дъждовно и гадно времето в Англия, както аз някой път съм си мислела – не преувеличават. На всичкото отгоре се усеща и по-студено заради влагата, пък нищо че не вали сняг. След това откакто се върнахме в България месеци наред като гледах времето на телефона си, хвърлях по едно око и на това в Бирмингам – да не би да съм уцелила най-гадното време в цялата година – не съм. Толкова за времето. (След като изписах толкова много за него започвам по-добре да разбирам типичните шеги за времето на англичаните ;))

Заради времето (пак го казвам знам) и заради ограниченото ни време не успяхме да разгледаме нищо друго освен центъра и да се поразходим покрай някои от каналите, които стигат незнайно къде и докъде. Оказа се, че Бирмингам е вторият по големина град в Англия след Лондон, но определено чувството, което създава е много уютно и човек не се чувства като изгубен в някой голям град. Той и не е толкова голям за моите представи.

Изненадващо обаче няма кой знае какви забележителности. Това, което можете да разгледате е архитектурата на Бижутерския квартал и бижутерския музей. Квартала го водят сам по себе си забележителност, а веднъж в годината се прави и бижутерско изложение.

Самият център беше в ремонт при нашето посещение, но там можете да разгледате площад Виктория, сградата на Кметството, Катедратала Свети Филип, най-голямата обществена библиотека в Англия. Можете да се разходите и с лодка из каналите като удоволствието коства между  4-8 паунда в зависимост от лодката.

Любопитна подробност е, че в момента се изгражда метро свързващо Бирмингам с Лондон. Много хора вече си търсят работа в Лондон.

За сметка на ненаситеността откъм забележителности успяхме да компенсираме донякъде с хапване. Ето къде хапвахме и какви са впечатленията ни:

В хотела не хапвахме, защото той няма ресторант, а ако се заяви закуска я носят от някъде в кутия. Мисля, че си носехме няколко сандвича, които да хапваме за закуски и в самолета или преди самолета на летището.

Още първия ден искахме да седнем и да опитаме нещо английско, макар да знаехме, че не съществува такова нещо като “английска кухня”, а само “английска закуска”. И така мислейки си, че сядаме в английски ресторант сме седнали във френски. Ако се бяхме усетили, че е френски вероятно никога нямаше да седнем там превид опита ни с френска храна, но за това може би друг път. Френския ресторант Côte Brasserie в Бирмингам обаче ни очарова. Разбрахме в последствие, че е уважавана верига и я има и в други градове. Сметката също беше малко по-солена, отколкото на другите места, които в последствие посетихме и за щастие отново попаднахме на българин, който работи в ресторанта, за да ни ориентира какво да си изберем от менюто, което да отговори на вкусовите ни предпочитания 🙂 Момчето дори ни предложи накрая да премахне бакшиша от сметката, ние, разбира се, отказахме, все пак с големи букви на касовия бон пише, че бакшишите отиват за персонала, след което се опита да ни почерпи с още нещо за пиене, но ние сме големи дърва и на това отказахме 🙂 Все пак ни стана много мило.

 

Ресторанта се намира покрай началото на един от каналите в центъра близо до известен търговски център. Препоръчаха ни го заради гледката. Мястото е пълно с ресторанти и да се чудиш къде да седнеш.

Понеже наистина ни хареса решихме да се върнем и за втората вечеря пак там, но да опитаме друг ресторант. Мокри до кости седнахме в Италиански ресторант “Zizzi”. Беше твърде шумно за моя вкус, иначе храната не беше лоша, заложихме на паста и червено вино- в италиански ресторант е трудно да сбъркаш с това.

В единия предиобед, който беше планиран за работната част от пътуването, заедно с наш приятел от Бирмингам, който ни съдейства с превоз до една индустриална част на града седнахме във верига, която е доста известна в Англия и доста бюджетна на фона на горните два ресторанта, но така и не успях да запомня името. На самообслужване е и се хапват основно бургери.

Единствения ден в който закусвахме търсихме подходящо заведение много дълго и след дълго обикаляне открихме подходящото точно срещу нашия хотел 🙂 Там заложих на Палачинки по американски, а моят спътник най-накрая успя да опита английската закуска – не се очарова 🙂 Филийките бяха много вкусни, но всичко останало беше повече от ужасно особено студения боб, суровата странно миришеща наденица и студените гъби като от консерва.

След напускането на хотела на гарата ни налегна някаква носталгия по Мадрид и храната там и седнахме на изпречилия ни се Испански ресторант. Надявахме се носталгичното ни чувство да бъде потушено и да хапнем нещо истински испанско, защото всички работници в ресторанта бяха испанци. И този път заложих на сигурно – паеля де пататос, сангрия и паеля. Първите две – ок, но паелята не беше по вкуса ми. Не се сещам моя спътник какво хапва, но пи поне 3 портокалови фреша (били са много вкусни явно). Удоволствието ресторант на гарата ни струва около 30 паунда.

За нас може би най-хубавата част от посещението на Бирмингам беше гостуването ни в офиса на BBC. Там се качихме на Тардис, лично аз за пръв път сложих очила за виртуална реалност и бях на вертолет, участващ във втората световна война, както и усетих какво е да си говорител по телевизията за прогнозата за времето.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *